Revised Common Lectionary (Complementary)

Павел защитава служението си

10 Аз, Павел, за когото някои казват, че съм смирен, когато съм сред вас, и дързък, когато съм далеч, се обръщам към вас и ви умолявам с нежността и благостта на Христос. ² Моля ви да не ме принуждавате да съм дързък с вас, така както възнамерявам да бъда с някои, които си мислят, че живеем според човешки стандарти. ³ Защото макар и да живеем в този свят, ние не воюваме както воюва той. ⁴ Оръжията, с които ние се сражаваме, не са светски, а имат Божията сила да рушат крепости. С тях ние оборваме доводи, ⁵ премахваме всяко препятствие, което се изправя срещу познанието за Бога, и пленяваме всяка мисъл, за да я накараме да се покори на Христос. ⁶ Готови сме да накажем всяко непокорство, след като вие се покорите напълно.

⁷ Погледнете фактите пред себе си! Ако някой е убеден, че принадлежи на Христос, трябва отново да премисли и да разбере, че и ние принадлежим на Христос така, както и той. ⁸ И ако съм се хвалил малко повече с властта, която Господ ни даде, за да ви помогнем да укрепнете духовно, а не да ви сринем, не се срамувам. ⁹ Но няма да продължавам, за да не помислите, че се опитвам да ви плаша с писмата си. ¹⁰ Някои хора казват: „Писмата му са много властни и силни, но той самият е слаб и думите му не значат нищо.“ ¹¹ Но този, който казва това, трябва да помни, че няма разлика между думите в писмата ни, когато сме далеч, и делата ни, когато сме сред вас.