Revised Common Lectionary (Complementary)

Исус призовава първите си ученици

(Мат. 4:18-22; Мк. 1:16-20)

5 Един ден Исус стоеше на брега на Генисаретското езеро,^[a] а около него хората се тълпяха, за да чуят Божието послание. ² Той забеляза две лодки на брега. Рибарите бяха отвън и перяха мрежите си. ³ Исус се качи в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да я отблъсне леко от брега. После започна да поучава народа от лодката.

⁴ Когато свърши да говори, Исус се обърна към Симон и каза: „Откарай лодката навътре в езерото и хвърлете мрежите си за улов.“

⁵ Симон отвърна: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме. Но щом ти казваш, ще хвърля мрежите.“ ⁶ Рибарите хвърлиха мрежите си, а когато ги изтеглиха, те бяха толкова пълни, че започнаха да се късат. ⁷ Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. Те дойдоха и двете лодки така се напълниха, че започнаха да потъват.

⁸ Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.“ ⁹ И той, и всички рибари с него се смаяха от богатия улов. ¹⁰ Синовете на Зеведей — Яков и Йоан — които работеха заедно със Симон, също бяха удивени.

Тогава Исус се обърна към Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък хора ще ловиш.“

¹¹ Рибарите изкараха лодките на брега, оставиха всичко и последваха Исус.