Revised Common Lectionary (Complementary)
Мария възхвалява Бога
46 Тогава Мария каза:
„Душата ми възхвалява Господа.
47 Духът ми се радва,
защото Бог е моят Спасител.
48 Той погледна милостиво
на своята смирена слугиня.
Да, отсега нататък всички
ще ме наричат благословена,
49 защото Всемогъщият извърши велики неща за мен!
Свято е неговото име.
50 От поколение на поколение Бог е милостив към онези,
които се боят от него.
51 Той е показал силата на ръката си
и е разпръснал горделивите със самохвалните им мисли.
52 Свалил е тирани от престолите им
и е въздигнал смирените.
53 Наситил е гладните с блага,
а богатите е отпратил с празни ръце.
54 Помогнал е на народа на Израел,
който му служи,
и не забрави да покаже милост,
55 точно както бе обещал на нашите деди,
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
Исус е нашият първосвещеник
8 Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата 2 и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.
3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе. 4 Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона. 5 Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“(A) 6 Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.
7 Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени. 8 Но Бог обвини хората с думите:
„Виж! Идва времето, казва Господ,
когато ще сключа нов завет
с народа на Израел[a] и народа на Юда.
9 Той няма да е като онзи завет,
който сключих с предците им в деня,
когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египет,
защото те не останаха верни на моя завет
и аз се отвърнах от тях, казва Господ.
10 Това е заветът, който ще сключа с народа на Израел
след онези дни, казва Господ.
В умовете им ще вложа законите си
и върху сърцата им ще ги напиша.
Аз ще бъда техният Бог
и те ще бъдат моят народ.
11 И няма да е нужно вече никой да учи
своя съгражданин или сънародник
и да му казва: „Познай Господа!“,
защото всички ще ме познават —
от най-ниско до най-високопоставения.
12 Ще им простя всички злодеяния
и никога вече няма да си спомня греховете им.“(B)
13 Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center