Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴⁶ И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁷ И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸ Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

¹⁹ И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

²⁰ И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих.

²¹ И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

²² Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

²³ И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

²⁴ И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

²⁵ И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

²⁶ И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

²⁷ За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

²⁸ Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.

8 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

² служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

³ Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.

⁴ А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;

⁵ (които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", <му> каза <Бог>, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

⁶ но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

⁷ Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.

⁸ А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

⁹ Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

¹⁰ Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

¹¹ И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

¹² Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

¹³ А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.