Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴⁶ И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁷ И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸ Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

² Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

³ Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

⁴ И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

⁵ а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

⁶ А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

⁷ (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

⁸ Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

⁹ А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

¹⁰ Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

¹¹ И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

¹² А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

¹³ Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

¹⁴ За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

¹⁵ А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

¹⁶ Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

¹⁷ Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

¹⁸ И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.

9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹⁴ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!