Revised Common Lectionary (Complementary)

64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

² Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

³ Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

⁴ Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

⁵ Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

⁶ Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

⁷ И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

⁸ Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

⁹ Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

² Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

³ Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

⁴ Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

⁵ Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

⁶ Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

⁷ Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

¹⁷ Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

¹⁸ Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

¹⁹ Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.

³ Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

⁴ Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

⁵ че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,

⁶ (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

⁷ така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,

⁸ Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.

⁹ Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

²⁴ Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

²⁵ звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

²⁶ Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

²⁷ И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

²⁸ А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

²⁹ също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁰ Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³¹ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³² А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

³³ Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

³⁴ <Понеже това ще бъде> както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

³⁵ Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата - вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

³⁶ да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

³⁷ А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.