Revised Common Lectionary (Complementary)

9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

² Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

³ Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

⁴ Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

⁵ Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

⁶ Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

⁷ Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

⁸ И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

⁹ И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

¹⁰ И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

¹¹ Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¹² Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

¹³ Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹⁴ За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

⁷ На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дария, Господното слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и рече:

⁸ Видях нощем, и ето човек който яздеше на червен кон, и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.

⁹ Тогава рекох: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми рече: Аз ще ти покажа кои са тези.

¹⁰ И човекът, който стоеше между миртите, рече в отговор: Те са ония, които Господ изпрати да обходят света.

¹¹ И проговаряйки на Ангела Господен, който стоеше между миртите, рекоха: Ние обходихме света; и, ето, целият свят седи спокойно и е тих.

¹² Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия седемдесет години?

¹³ И Господ отговори с добри думи, с утешителни думи, на ангела, който говореше с мене.

¹⁴ И тъй ангелът, който говореше с мене, ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион;

¹⁵ и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на <Израиля>.

¹⁶ Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим.

¹⁷ Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.

2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

² А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

¹⁰ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.