Revised Common Lectionary (Complementary)

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

² Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

³ Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

⁶ Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁷ Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁸ Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

¹⁰ Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹¹ Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹² Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

7 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:

² А ти, сине човешки, <слушай>, Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.

³ Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁴ Окото ми не ще те пощади, Нито ще <ти> покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И <въздаянията ти> за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.

⁵ Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;

⁶ Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.

⁷ Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в <тая> земя; Времето дойде, денят наближи, <Ден на> смущение по планините, а не на възклицание.

⁸ Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁹ Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти И <въздаянията> <за> твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който <ви> поразявам, съм Господ.

⁸ Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁹ А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

¹⁰ Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,

¹¹ и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹² Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.

¹³ И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹⁴ защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁵ (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁶ И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

¹⁷ И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁸ И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁹ И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

²⁰ И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²¹ И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.