Revised Common Lectionary (Complementary)

70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов <псалом>, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, <побързай> да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

² Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

³ Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!

⁴ Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.

⁵ А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай <да дойдеш> при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.

⁶ А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.

⁷ При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.

⁸ Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.

⁹ Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

¹⁰ Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

¹¹ Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

¹² Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.

¹³ Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.

24 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.

² А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.

³ И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв <ще бъде> белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?

⁴ Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;

⁵ защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.

⁶ И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже <тия неща> трябва да станат; но това още не е свършекът.

⁷ Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.

⁸ Но всичко това ще бъде< само> начало на страдания,

⁹ Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.

¹⁰ И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

¹¹ И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

¹² Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

¹³ Но който устои до край, той ще бъде спасен.

¹⁴ И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.