Revised Common Lectionary (Complementary)

⁵ Така казва Господ За пророците, които заблуждават людете Ми, - Които, докато хапят със зъбите си, викат - Мир! Но, ако не тури някой <нещо> в устата им Обявяват война против него;

⁶ Затова ще ви бъде нощ, та да нямате видение, И ще ви бъде тъмно, та да не прокобявате, Слънцето ще залезе за пророците, И денят ще се смрачи над тях.

⁷ Тогава гледачите ще се засрамят, И чародеите ще се смутят; Да! те всички ще се покрият до горната си устна, Защото няма отговор от Бога.

⁸ Но аз наистина съм пълен със сила, Със съдба, и с мощ чрез Духа Господен, За да изявя на Якова престъплението му, И на Израиля греха му.

⁹ Слушайте прочее това, първенци на Якововия дом, И началници на Израилевия дом, Които се гнусите от правосъдие, И извращате всяка правота, -

¹⁰ Които градите Сион с кръв, И Ерусалим с беззаконие, -

¹¹ На които първенците съдят за подкупи, Свещениците му учат за заплата, И пророците му чародействуват за пари, И пак се облягат на Господа, и казват: Не е ли Господ всред нас? Никакво зло няма да ни сполети;

¹² Затова поради вас Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади <развалини>, И хълмът на дома <Господен >като високи места на лес.

43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

² Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

³ Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

⁴ Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

⁵ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

⁹ Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹² и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³ И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:

² На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

³ затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

⁴ Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

⁵ Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите <на дрехите си>,

⁶ и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

⁷ и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

⁸ Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

⁹ И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

¹⁰ Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

¹¹ А по-големият между вас нека ви бъде служител.

¹² Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.