Revised Common Lectionary (Complementary)

96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.

² Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.

³ Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.

⁴ Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.

⁵ Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.

⁶ Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.

⁷ Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;

⁸ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.

⁹ Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.

¹⁰ Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.

¹¹ Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.

¹² Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

¹³ Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.

17 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

² Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

³ И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

⁴ Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.

⁵ И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

⁶ В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

⁹ Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.

¹⁰ Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат <да ги приемат>, и <ги> пъди от църквата.

¹¹ Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.

¹² За Димитрия се свидетелствува <добро> от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.