Revised Common Lectionary (Complementary)

144 (По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

² <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

³ Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

⁴ Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁵ Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁶ Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁷ Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁸ Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

¹⁰ Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹¹ Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹² Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹³ А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹⁴ И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

⁴ При Когото идвайки, <като> при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

⁵ и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

⁶ Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

⁷ За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

⁸ и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

⁹ Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

¹⁰ <вие>, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.