Revised Common Lectionary (Complementary)

28 (По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

² Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

³ Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.

⁴ Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

⁵ Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

⁶ Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

⁷ Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

⁸ Господ е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.

⁹ Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

14 И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.

² И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.

³ А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.

⁴ Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.

⁵ Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него.

⁶ И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил.

⁷ И слезе та говори с жената; и тя беше угодна на Самсона.

⁸ И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби <от пътя>, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед.

⁹ И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп.

¹⁰ И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.

¹¹ И като го видяха <филистимците> доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

¹² И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;

¹³ но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.

¹⁴ И той им рече: - От ядящия излезе ястие, И от силния излезе сладост. А до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.

¹⁵ Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли <така?>

¹⁶ И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ще я кажа?

¹⁷ Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила; и тя каза гатанката на мъжете от людете си.

¹⁸ Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - Що е по-сладко от мед? И що е по-яко от лъв? А той им рече: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми.

¹⁹ И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.

²⁰ А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.

³ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

⁴ винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

⁵ за вашето участие в <делото на> благовестието от първия ден дори до сега;

⁶ като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

⁷ И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

⁸ Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

⁹ И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

¹⁰ за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

¹¹ изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

¹² А желая да знаете, братя, че това, <което> ме <сполетя>, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

¹³ до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

¹⁴ и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.