Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁰ И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

4 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

² И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

³ Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

⁴ А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

⁵ Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

⁶ И Господ Бог определи <да израсте> една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

⁷ А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

⁸ И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.

⁹ А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

¹⁰ Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

¹¹ А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.

² Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.

³ Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.

⁴ Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,

⁵ Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;

⁶ И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.

⁷ Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.

⁸ Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

²¹ Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

²² Но ако живея в тялото, това <значи> плод от делото ми; и така що да избера не зная,

²³ но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

²⁴ но да остана в тялото е по-нужно за вас.

²⁵ И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

²⁶ тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

²⁷ Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,

²⁸ и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

²⁹ защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

³⁰ като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.

20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

² И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

³ И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

⁴ и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

⁵ Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

⁶ А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

⁷ Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

⁸ Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

⁹ И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

¹⁰ А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

¹¹ И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

¹² Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

¹³ А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

¹⁴ Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

¹⁵ Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

¹⁶ Така последните ще бъдат първи, а първите последни.