Revised Common Lectionary (Complementary)

¹¹ Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,

¹² Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.

¹³ Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.

¹⁴ Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.

¹⁵ Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.

¹⁶ Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.

¹⁷ Покажи ми знак на благоволението <Си, >За да <го> видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.

²¹ Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.

²² Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

²³ Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

²⁴ Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

²⁵ Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

²⁶ Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

²⁷ Пръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

²⁸ Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

²⁹ Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.

2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.

² Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

³ то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>

⁴ като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

⁵ Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;

⁶ но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

⁷ Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

⁸ Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

⁹ Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.