Revised Common Lectionary (Complementary)

⁵ Тогава пророк Еремия говори на пророк Анания пред свещениците и пред всичките люде, които стояха в Господния дом;

⁶ и рече пророк Еремия: Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете на Господния дом и всички, които са били пленени.

⁷ Обаче, чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на всичките люде:

⁸ Пророците, които са били преди мене и преди тебе от старо време, пророкуваха против много страни и против много големи царства за война, за зло и за мор.

⁹ Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, <тогава> ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.

89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

² Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

³ <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:

⁴ Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

¹⁵ Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

¹⁶ В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

¹⁷ Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

¹⁸ Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.

¹² И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

¹³ Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.

¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁶ Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

¹⁷ Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

¹⁸ и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁹ (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.

²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

²¹ Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

²² Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.

²³ Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

⁴⁰ Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

⁴¹ Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

⁴² И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.