Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁵ Ще си отида, ще се върна на мястото Си, Догдето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще Ме търсят усърдно <казвайки>:

6 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, Порази и ще превърже< раната> ни.

² Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него.

³ Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.

⁴ Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя Юда? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.

⁵ Затова ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата Си; И съдбите Ми се явяват като светлината,

⁶ Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.

⁷ Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

⁸ Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,

⁹ Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

¹⁰ Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

¹¹ Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

¹² Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

¹³ Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

¹⁴ Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

¹⁵ И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

¹³ Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹⁴ Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁵ понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁶ Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁷ (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁸ <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁹ Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

²⁰ обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²¹ уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

²² Затова му се вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁵ Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

⁹ И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

¹⁰ И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

¹¹ И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

¹² А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

¹³ Но идете и научете се що значи <тази дума>: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

¹⁸ Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

¹⁹ И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

²⁰ И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

²¹ защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²² А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

²³ И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

²⁴ Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

²⁵ А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

²⁶ И това се разчу по цялата оная страна.