Revised Common Lectionary (Complementary)

52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

² Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

³ Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

⁴ Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁵ Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁶ А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

⁷ Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁸ А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁹ Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

¹² Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

¹³ Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

¹⁴ Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

¹⁵ Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

¹⁶ Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

¹⁷ Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

¹⁸ Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

¹⁹ Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

²⁰ От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

²¹ Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

²² Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

²³ Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

²⁴ Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

²⁵ За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

²⁶ Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

²⁷ Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

²⁸ И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

¹³ Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

¹⁴ Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

¹⁵ Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

¹⁶ От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

¹⁷ Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

¹⁸ Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

¹⁹ Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

²⁰ И тъй, от плодовете им ще ги познаете.