Revised Common Lectionary (Complementary)

52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.

² Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

³ Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

⁴ Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁵ Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁶ А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>

⁷ Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁸ А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁹ Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

³⁰ Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

³¹ както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно <сечиво> не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

³² И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

³³ И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - <едната> им половина към хълма Гаризин, и <другата> им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.

³⁴ И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

³⁵ От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.

2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

² А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

¹⁰ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.