Revised Common Lectionary (Complementary)
104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.
32 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
5 Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.
6 Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.
9 Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство.
10 Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,
12 <Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.
14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
© 1995-2005 by Bibliata.com