Revised Common Lectionary (Complementary)

⁶ И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁷ Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁸ Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁹ И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

¹⁰ И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹¹ които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹² Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

¹³ И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹⁴ Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

² Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³ А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴ Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵ Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶ Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷ Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸ Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹ Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰ Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

³² Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

³³ Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

³⁴ Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.

³⁵ Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.

¹² Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

¹³ но радвайте се за гдето <с това> вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

¹⁴ Блажени <сте>, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].

⁶ И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;

⁷ и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

⁸ Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.

⁹ Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

¹⁰ А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.

¹¹ Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

17 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти,

² според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

³ А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

⁴ Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.

⁵ И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.

⁶ Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.

⁷ Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

⁸ защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

⁹ Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.

¹⁰ И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.

¹¹ Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.