Revised Common Lectionary (Complementary)

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

² Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³ А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴ Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵ Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶ Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷ Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸ Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹ Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰ Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹⁹ Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

²⁰ Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

22 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

² И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

³ На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

⁴ На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

⁵ Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

⁶ И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

⁷ Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

⁸ И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

⁹ А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

¹⁰ И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

¹¹ Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

¹² И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

¹³ Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

¹⁴ И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² (А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

³ Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

⁴ и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁵ на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁸ (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

⁹ и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

¹⁰ <Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.