Revised Common Lectionary (Complementary)
17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.
2 Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.
3 Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.
4 Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.
5 Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.
6 Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.
7 Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.
8 Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>
9 Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?
10 Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.
11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.
12 За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.
11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил <от човек>, но чрез откровение от Исуса Христа.
13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;
19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бога <ви уверявам, че> не лъжа).
21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
© 1995-2005 by Bibliata.com