Revised Common Lectionary (Complementary)
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
20 В това врема Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при наго та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще узреш и нама да живееш.
2 Тогава церят обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
4 А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече:
5 Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом.
6 Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
7 Тогава Исаия каза: Вземете низаница смокини. И взеха та я туриха на цирея; и циреят оздравя.
8 А Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом?
9 И Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери - да напредне ли сянката дсет стъпала, или да се върне надире десет стъпала?
10 И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире.
11 И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слязла в слънчевия часовник на Ахаза.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].