Revised Common Lectionary (Complementary)
115 (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта си и заради верността Си.
2 (9)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6 (14)Уши имат, но не чуват: Ноздри имат, но не миришат;
7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието;
18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуя.
5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:
6 Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на раграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,
8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ние оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,
11 които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в който влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.
13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,
14 трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете предадени на тия мерзости? Ти не били се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.
16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите.
17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца.
18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.
19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: Затова ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.
22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.
24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.