Revised Common Lectionary (Complementary)
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен*. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
18 По тая причина Господ ще чака, за да се смили за вас, И по тая причина ще се превъзнесе за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден; Блажени всички, които Го чакат.
19 О люде, които живеете, в Сион, в Ерусалим, Вие няма да плачете вече; Той наистина ще се смили за тебе при гласа на вопъла ти; Когато го чуе ще ти отговори.
20 И ако Господ и да ви даде Хляб на скръб и вода на утеснение, Пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, Но очите ти ще гледат учителите ти;
21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, Когато се отклонявате на дясно И когато се отклонявате на ляво, Ще казва: Тоя е пътят, ходете по него.
22 Тогава вие ще имате за гнусота Среброто, с което са обковани изваяните ти идоли, И златото, с което са облечени леяните ти идоли; Ще ги отхвърлиш като нечисто нещо, Ще речеш на всеки от тях: Махни се от тук.
23 И Господ ще даде дъжд за семето ти, С което ще посееш нивата си , И хляб от земната производителност, Който ще бъде хранителен и изобилен; И в онова време добитъкът ти ще пасе в широки паши,
24 Също и воловете и оселчетата, които работят земята, Ще ядат вкусна зоб веяна с лопата и веяло.
25 И ще има на всяка висока планина И на всяко високо бърдо Реки и водни потоци, В деня на голямото клане. Когато кулите паднат.
26 При това, светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, И светлината на слънцето ще бъде седмократна - като светлината на седем дни, В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си, И изцелява раната от удара им.
8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.
13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;
16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.