Revised Common Lectionary (Complementary)
6 За първия певец на струнни инструменти, на осемструнна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменава за Тебе; В преизподнята* кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старея поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?
4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.
5 И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а като стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.
6 Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.
7 Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха пибягнали за живота си.
8 И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха взетото .
9 Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чякаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.
10 И тъй, дойдоха та известиха към градските врати, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.
14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.