Revised Common Lectionary (Complementary)

6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

² Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

³ Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

⁴ Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

⁵ Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?

⁶ Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

⁷ Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

⁸ Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

⁹ Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

¹⁰ Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

³ А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем?

⁴ Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

⁵ И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.

⁶ Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

⁷ Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.

⁸ И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха <взетото>.

⁹ Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом.

¹⁰ И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били.

¹⁴ Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

¹⁵ Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

¹⁶ Чашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

¹⁷ тъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

¹⁸ Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

¹⁹ Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.

²⁰ Но <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²¹ Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²² Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²³ Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²⁴ Никой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;

²⁶ защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.

²⁸ Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁹ съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

³⁰ Ако аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³¹ И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³² Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³³ както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.

11 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.