Revised Common Lectionary (Complementary)
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
12 Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,
14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
15 Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
17 Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.