Revised Common Lectionary (Complementary)
Псалом, посветен на покаянието
38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.
2 (A)[a] Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.
4 (C)Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
5 (D)защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.
6 Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.
7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,
8 (E)защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.
9 Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.
10 (F)Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.
11 Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.
12 (G)Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.
13 А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.
14 (H)Но аз като глух – не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
15 Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17 (I)И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18 Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.
19 (J)Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.
20 А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
21 (K)Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.
22 (L)Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;
23 (M)Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“
18 Затова Бог изчаква, за да прояви милостта Си и се подготвя да ви помилва. Тъй като Господ е Бог на правдата, щастливи са онези, които се надяват на Него.
19 О, народе от Сион, който живееш в Йерусалим, няма да плачеш повече. Господ ще се смили над твоя вик за помощ и щом Го викаш, ще ти отговори. 20 И Господ ще ви дава хляб без нужда и вода без мъка. Тогава вашият Учител няма да се крие от вас, а с очите си постоянно ще Го виждате. 21 И ако криввате наляво или надясно, ще чувате зад гърба си напътствия: „Това е пътят! По него вървете!“ 22 Тогава ще оскверниш твоите позлатени и посребрени идоли и кумири и ще ги изхвърлиш като смет, казвайки: „Боклук!“ 23 (A)И ето Господ ще даде дъжд за семето, което си засял, и зърното, което ще се роди, ще бъде пълно и изобилно. Добитъкът ти ще пасе по просторни пасища. 24 Воловете и магаретата, които обработват земята, ще получат посолена веяна зоб. 25 И на всеки висок връх и издигнат хълм ще има пълноводни потоци в деня на унищожение, когато паднат кулите. 26 Тогава луната ще свети като слънце, а светлината на слънцето ще е седем пъти по-силна, отколкото светлината на седем дена, и Господ ще превърже раната на Своя народ и ще излекува язвите му.
Апостолите в Листра
8 (A)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 (B)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 (C)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 (D)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.