Revised Common Lectionary (Complementary)
Молитва, посветена на покаянието
6 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (A) [a] Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.
3 (B)Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.
4 Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?
5 Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,
6 (C)защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?
7 Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.
8 Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.
9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.
10 Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.
11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.
3 (A)При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта? 4 Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“ 5 И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого. 6 Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“ 7 Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи. 8 Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият. 9 И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“ 10 Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“
14 Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! 15 Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. 16 (A)Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? 17 (B)Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб. 18 (C)Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника? 19 Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо? 20 (D)Не, но казвам, че онова, което езичниците[a] принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете. 21 (E)Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете. 22 (F)Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?
Свободата на християнина
23 (G)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. 24 (H)Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия. 25 (I)Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта, 26 (J)защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“ 27 Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта. 28 Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа[b]. 29 Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест? 30 Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога? 31 И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога! 32 Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква, 33 (K)както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.
11 (L)Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.