Revised Common Lectionary (Complementary)
Господ е защита за праведника
7 Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.
2 [a] Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,
3 за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.
4 Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,
5 ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,
6 нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.
8 Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.
9 Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.
10 (A)Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!
11 (B)Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.
12 Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.
13 Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,
14 (C)приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.
15 (D)Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.
16 (E)(F)Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.
17 Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.
18 Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
3 И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите. 4 Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя 5 и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области. 6 Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“ 7 Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите. 8 (A)Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“
9 И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор. 10 Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне. 11 Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им 12 в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар. 13 Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си. 14 Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.
15 Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха, 16 а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати. 17 Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.
Хвалебствена песен в небесата
19 След това чух като че ли силен вик от огромно множество хора на небето: „Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на Господа, нашия Бог. 2 (A)Истинни и справедливи са Неговите присъди; защото Той осъди голямата блудница, която със своето блудство поквари земята. Той отреди възмездие за кръвта на слугите Си, пролята от ръката ѝ.“
3 (B)И повторно възкликнаха: „Алилуя! Димът ѝ се издига за вечни времена.“
4 (C)Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“
5 (D)От престола излезе глас, който призоваваше: „Възхвалявайте нашия Бог, всички Негови слуги, както и вие, малки и големи, които благоговеете пред Него!“
6 (E)Тогава чух глас като че от много народ, като глас от стихийни води и като глас от силни гръмотевици: „Алилуя! Защото се възцари Господ, Бог Вседържител. 7 (F)Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава, защото настъпи сватбата на Агнеца и невестата се приготви за Него.“ 8 Дадоха ѝ да облече светъл и чист висон, а висонът означава праведните дела на вярващите.
9 (G)И ангелът ми каза: „Напиши: ‘Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца’.“ Каза ми още: „Това са истинни Божии слова.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.