Revised Common Lectionary (Complementary)
7 (A)Замълчи пред присъствието на Господа Бога, защото близо е денят на Господа. Да, Господ приготви жертвения празник, освети вече Своите поканени.
12 (A)В онова време Аз ще претърся Йерусалим със светилник и ще накажа ония, които са се прокиснали при дрождите си и си мислят: ‘Господ не прави ни добро, ни зло.’ 13 (B)Богатството им ще бъде ограбено и къщите им ще се превърнат в развалини. Те ще построят къщи, а няма да живеят в тях, ще насадят лозя, а вино от тях няма да пият.
14 Близо е великият ден на Господа, близо – твърде скоро ще настъпи! Чуй гласа на деня на Господа. Тогава горко ще завика и най-храбрият! 15 Ден на гняв е онзи ден, ден на бедствие и гнет, ден на опустошение и разорение, ден на тъмнина и мрак, ден на облак и тъмна мъгла, 16 ден на тръба и на боен вик против укрепени градове и високи кули.
17 (C)Аз ще подхвърля хората на бедствие и те ще ходят като слепи, защото съгрешиха против Господа, и кръвта им ще бъде разнесена като прах, плътта им – като смет. 18 (D)Нито среброто им, нито златото им могат да ги спасят в деня на гнева на Господа и от огъня на ревността Му ще бъде погълната цялата тази земя. Защото Той е подготвил погибел за всички жители на земята, и при това внезапно.“
Вечният Бог и преходният човек
90 [a] Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
2 (A)Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.
3 (B)Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“
4 (C)Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.
5 (D)[b] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.
6 Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.
7 И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.
10 (A)Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост – осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.
11 Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
Постоянна готовност за Господния ден
5 (A)А за времето и часа, братя, не се нуждаете да ви се пише, 2 защото вие сами добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. 3 Когато хората кажат: „В мир и безопасност сме“, тогава внезапно, както родилни болки бременна жена, ще ги връхлети гибел и никой няма да я избегне. 4 (B)А вие, братя, не сте в тъмнината, та денят да ви изненада като крадец, 5 защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня – не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6 (C)И тъй, нека не спим, както другите, но да бъдем будни и трезви. 7 Онези, които спят, нощем спят; и които се опиват, нощем се опиват, 8 (D)но ние сме синове на деня и нека бъдем трезви, като носим вярата и любовта като броня и надеждата за спасение като шлем, 9 защото Бог ни определи не за гнева Си, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос, 10 Който умря за нас, така че будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него. 11 Затова се насърчавайте един друг и се подкрепяйте, както наистина постъпвате.
Притча за талантите
14 (A)(B)„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; 15 и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. 16 Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. 17 Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. 18 А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. 19 След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. 20 Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ 21 (C)Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ 22 Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ 23 Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ 24 Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, 25 затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ 26 А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. 27 Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. 28 Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; 29 (D)защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. 30 (E)А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.