Revised Common Lectionary (Complementary)

32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.

² Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.

³ Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

⁵ Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).

⁶ Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

⁷ Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

⁸ Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе <ще бъде> окото Ми.

⁹ Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито <челюсти> трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

¹⁰ Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

¹¹ Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

15 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

² И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

³ И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

⁴ Авесалом още казваше: Да бях <само> поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

⁵ И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

⁶ Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

⁷ И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

⁸ защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

⁹ И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

¹⁰ А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

¹¹ А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

¹² После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

⁴ Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹ И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".