Revised Common Lectionary (Complementary)

19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

² Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

³ Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

⁴ Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

⁵ Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

⁶ То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.

⁷ Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

⁸ Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

⁹ Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

¹⁰ Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

¹¹ Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

¹² Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.

¹³ Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

¹⁴ Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

2 А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал <по-напред> посърнал пред него,

² затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

³ И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

⁴ Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

⁵ после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

⁶ Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

⁷ Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

⁸ и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши <всичко>, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

⁹ И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

¹⁰ А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

12 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, <като> ваше духовно служение.

² И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

³ Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

⁴ Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

⁵ така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки <от нас>, един на друг.

⁶ И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, <нека пророкуваме> съразмерно с вярата;

⁷ ако ли служене, <нека прилежаваме в> служенето, ако някой поучава, <нека прилежава> в поучаването;

⁸ ако увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно.