Revised Common Lectionary (Complementary)
16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
28 Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат във Вавилон,
30 царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!
31 Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, <който рече>: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;
32 и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе догдето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.
33 В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като <пера> на орли, и ноктите му като на птици.
34 А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
35 <пред Него> всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?
36 И в същото време<, когато> разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.
37 Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко що върши е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.
12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
12 И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
© 1995-2005 by Bibliata.com