Revised Common Lectionary (Complementary)
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
3 А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.
2 И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),
3 и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,
4 Господ повика Самуила; и той рече; Ето ме.
5 И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.
6 А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.
7 Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.
8 И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.
9 Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.
13 А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;
14 за което спасение ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.
15 И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез наше слово или чрез наше послание.
16 А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,
17 да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.
3 Най-после, братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово, и да се прославя както у вас,
2 и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.
3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.
4 И уверени сме в Господа за вас, че вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.
5 А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.