Revised Common Lectionary (Complementary)

⁶ Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

⁷ Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

⁸ На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

⁹ Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

¹⁰ Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

¹¹ Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

¹² И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

¹³ Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

¹⁴ Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

¹⁵ С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

¹⁶ Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

¹⁷ Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

3 И Господ ми рече: Иди пак, залюби жена <си>, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби израилтяните, при все, че гледат към чужди богове и обичат млинове с грозде.

² И тъй, аз си я наех за петнадесет сребърника, и за кор ечемик и половин кор ечемик.

³ И рекох й: Остани за мене за дълго време; да не блудствуваш, нито да бъдеш жена на другиго, така и аз ще бъда за тебе.

⁴ Защото израилтяните ще останат за дълго време без цар и без началник, без <идолски> стълб, без ефод и без домашни богове.

⁵ После израилтяните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост.

²³ Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²⁴ защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.

2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

² Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

³ И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

⁴ Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁵ Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁶ За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

⁷ така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁸ Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

⁹ Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

¹⁰ А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹¹ да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.