Revised Common Lectionary (Complementary)

103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

² Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

³ <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

⁴ <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

⁵ <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

⁶ Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

⁷ Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

⁸ Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁹ Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

¹⁰ Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

¹¹ Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

¹² Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

¹³ Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

²² Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

16 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

² Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:

³ Така казва Господ Иеова на ерусалимската <дъщеря>: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.

⁴ А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.

⁵ Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.

⁶ И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива; Да! рекох ти <като беше> в кръвта си: Да си жива.

⁷ Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.

⁸ И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе та покрих голотата ти, Клех ти се и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.

⁹ Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.

¹⁰ Облякох те още във везани <дрехи>, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.

¹¹ Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,

¹² Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.

¹³ Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна и везано; Ти ядеше чисто брашно, мед и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.

¹⁴ Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.

3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

² Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.

³ Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴ Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁶ Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁷ Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.