Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁸ Не си спомняйте предишните неща, Нито мислете за древните събития.

¹⁹ Ето, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя.

²⁰ Полските зверове ще Ме прославят, - Чакалите и камилоптиците, - Защото давам вода в пустинята, Реки в безводната земя, За да напоя людете Си, избраните Си,

²¹ Людете, които създадох за Себе Си, За да оповестяват хвалата Ми.

²² Но ти Якове, не Ме призова; Но ти Израилю, се отегчи от Мене,

²³ Не си Ми принасял агънцата на всеизгарянията си, Нито си Ме почитал с жертвите си. Аз не те заробих с приноси, И не ти дотегнах с ливан.

²⁴ Не си купил за Мене благоуханна тръстика с пари, Нито си Ме наситил с тлъстината на жертвите си; Но ти си Ме заробил с греховете си, Дотегнал си Ми с беззаконията си,

²⁵ Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.

41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

² Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

³ Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

⁴ Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

⁵ Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.

⁶ И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.

⁷ За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>

⁸ <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

⁹ Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

¹⁰ Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

¹¹ От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

¹² А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

¹³ Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

¹⁸ Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁹ Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

²⁰ понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²¹ А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²² Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

2 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

² И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

³ Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

⁴ И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

⁵ А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

⁶ А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

⁷ Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

⁸ Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

⁹ Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

¹⁰ Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

¹¹ Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

¹² И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.