Revised Common Lectionary (Complementary)

41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.

² Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

³ Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

⁴ Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.

⁵ Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.

⁶ И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.

⁷ За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>

⁸ <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.

⁹ Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

¹⁰ Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.

¹¹ От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.

¹² А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.

¹³ Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

39 В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

² И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

³ Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

⁴ Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

⁵ Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

⁶ Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

⁷ И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.} в палата на вавилонския цар.

⁸ Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: <Не е ли тъй>, щом в моите дни ще има мир и вярност?

³⁸ И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

³⁹ И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

⁴⁰ И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

⁴¹ Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.