Revised Common Lectionary (Complementary)

6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

² Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

³ Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

⁴ Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

⁵ Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?

⁶ Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

⁷ Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

⁸ Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

⁹ Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

¹⁰ Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

26 А всичките Юдови люде взеха Озия {Или, Азария.}, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия.

² Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като <баща му> царят заспа с бащите си.

³ Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим.

⁴ Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

⁵ И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.

⁶ Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската <околност> и между филистимците.

⁷ И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

⁸ И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен.

⁹ Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла <на стената>, и ги укрепи.

¹⁰ Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, <имаше и> орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

¹¹ При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

¹² Цялото число на началниците на бащините <домове>, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.

¹³ Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите.

¹⁴ Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

¹⁵ И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат <поставени> на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен.

¹⁶ Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар.

¹⁷ А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже;

¹⁸ и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога.

¹⁹ А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар.

²⁰ И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил.

²¹ И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята.

3 <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

² <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

³ Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

⁴ А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

⁵ И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

⁶ Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

⁷ И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

⁸ И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

⁹ И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

¹⁰ и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.