Revised Common Lectionary (Complementary)

30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

² Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

³ Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

⁴ Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

⁵ Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

⁶ Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

⁷ Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

⁸ Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

⁹ Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

¹⁰ Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

¹¹ Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

¹² За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

² Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.

³ И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.

⁴ Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната.

⁵ А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;

⁶ и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.

⁷ Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,

⁸ и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.

⁹ Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;

¹⁰ и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,

¹¹ това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.

¹² Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,

¹³ тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.

¹⁴ Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;

¹⁵ свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.

¹⁶ Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;

¹⁷ и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.

⁷ Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

⁸ Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹¹ Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹² Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹³ и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.