Revised Common Lectionary (Complementary)
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам*, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.