Revised Common Lectionary (Complementary)
32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен оня, чието престъпление е простено, Чиито грях е покрит.
2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чиито дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;
4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И ти прости вината на греха ми. (Села).
6 За това нещо нека ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери то; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.
7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.
9 Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.
15 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който име спор или дело, та да го оправдавам!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
7 И като се свършиха четири години*, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;
8 защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.
9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.
10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо.
12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.
11 1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4 Но що му казва божественият отговор? 5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат
6 Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:
8 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи 9 И Давид казва: 10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".