Revised Common Lectionary (Complementary)
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.
8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато
10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти, и ти му се поклони.
12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й. Ще търсят благоволението ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.
14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -
15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще те възхваляват до вечни векове.
3 И Господ ми рече: Иди пак, залюби жена си, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби Израиляните, при все че гледат към чужди богове, и обичат млинове с грозде.
2 И тъй, аз си я наех за петнадесет сребърника, и за кор ечемик, и половин кор ечемик.
3 И рекох й: Остани за мене за дълго време; да не блудстваш, нито да бъдеш жена на другиго, така и аз ще бъда за тебе.
4 Защото Израиляните ще останат за дълго време без цар и без началник, без идолски стълп, без ефод и без домашни богове.
5 После Израиляните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при неговата благост.
23 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.
2 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.