Revised Common Lectionary (Complementary)
103 (По слав. 102). Давидов псалом. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене нека хвали светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй не едно от всичките Му благодеяния.
3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 Който изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 Който насища с блага душата ти* ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
16 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
2 Сине човешки, направи да познае Ерусалим мерзостите си, като речеш:
3 Така казва Господ Иеова на ерусалимската дъщеря: Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; Баща ти бе амореец, а майка ти хетейка.
4 А при раждането ти, В деня, когато си се родила, пъпът ти не е бил отрязан, Нито си била къпана във вода, за да се очистиш, Със сол не си била насолявана, нито в пелени повивана.
5 Око не те е пощадило Та да ти направи някое от тия неща и да те пожали; Но в деня, когато си се родила, Понеже са се погнусили от тебе, Била си изхвърлена по лицето на полето.
6 И когато заминах край тебе и те видях, че се валяше в кръвта си, Рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива; Да! Рекох ти като беше в кръвта си: Да си жива.
7 Направих те да нарастеш извънредно, като полската трева; И ти порасна и стана голяма, И достигна превъзходна красота; Гърдите ти се образуваха, и космите ти растяха; Но ти беше гола и непокрита.
8 И когато заминах край тебе и те погледнах, Ето, възрастта ти беше любовна възраст; И тъй, като прострях полата Си върху тебе, та покрих голотата ти, Клех ти се, и стъпих в завет с тебе, Казва Господ Иеова; и ти стана Моя.
9 Тогава те окъпах с вода; Да! измих кръвта ти от тебе, И помазах те с миро.
10 Облякох те още във везани дрехи, И те обух с чехли от язовски кожи, Опасах те с висон, И те покрих с копринена покривалка.
11 Украсих те още с накити, Турих гривни на ръцете ти И огърлица около шията ти,
12 Турих и колелце на ноздрите ти, Обеци на ушите ти, И славен венец на главата ти.
13 Така ти се украси със злато и сребро; И дрехите ти бяха от висон, коприна, и везано; Тя ядеше чисто брашно, мед, и масло; И стана превъзходно красива, И напреднала си дори до царско положение.
14 Ти още се прочу между народите по твоята хубост, Защото тя стана съвършена чрез Моето величие, С което те облякох, казва Господ Иеова.
3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: 5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.