Old/New Testament
16 (A)И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
2 (B)И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4 (C)И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7 (D)и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8 (E)И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (F)И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11 И Господ каза на Моисея, думайки:
12 (G)Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13 (H)Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14 (I)Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15 (J)Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17 Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
18 (K)И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19 И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23 (L)И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25 И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26 (M)шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 (N)Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И в седмия ден народът си почиваше.
31 (O)Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32 И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 (P)И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35 (Q)Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гомо̀рът е десета част от ефа.
17 (R)И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2 (S)И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3 (T)И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4 (U)Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5 (V)И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си ня кои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6 (W)ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
7 И нарече това място с име: Маса и Мерива[a], поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
8 (X)И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
9 (Y)Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могила та, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
10 (Z)И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
11 (AA)И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
12 А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.
13 (AB)И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.
14 (AC)И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.
15 Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси[b],
16 понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.
18 (AD)Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.
2 (AE)И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей порано бе изпратил назад,
3 (AF)и двамата ѝ синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;
4 (AG)а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.
5 (AH)И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,
6 (AI)и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата ѝ сина с нея.
7 Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.
8 И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).
9 Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),
10 и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;
11 (AJ)сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.
12 (AK)И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
13 На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.
14 И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?
15 Отговори Моисей на тъста си: на родът дохожда при мене да иска съд от Бога;
16 кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.
17 Но тъстът Моисеев му каза: тъй. както правиш, не е добре.
18 (AL)Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;
19 затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);
20 учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;
21 (AM)а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);
22 нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;
23 ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и цели ят тоя народ ще си отива смиром на място то.
24 И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;
25 (AN)и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),
26 (AO)и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.
27 (AP)И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.
18 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2 (A)И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4 (B)и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6 (C)а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7 (D)Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8 (E)Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9 (F)и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
10 (G)Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
11 (H)Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
12 (I)Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
15 (J)Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
16 (K)ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
18 (L)Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
19 Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;
20 защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.