Old/New Testament

60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

² Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

³ Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

⁴ Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

⁵ За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁶ Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁷ Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁸ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

⁹ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹⁰ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

¹¹ Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

¹² Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

² От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

³ Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

⁴ В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

⁶ Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

⁷ Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

⁸ Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

² Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

³ До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

⁴ Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

⁵ Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

⁶ Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁷ У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁸ Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁹ Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

¹⁰ Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

¹¹ Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹² И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

5 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

² посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

³ И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

⁴ а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

⁵ А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

⁶ Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

⁷ Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

⁸ Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

⁹ Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

¹⁰ Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

¹¹ И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

¹³ (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

¹⁴ при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

¹⁵ но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

¹⁶ нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

¹⁷ защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

¹⁸ и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

²⁰ А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²¹ така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.