Old/New Testament
20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;
21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
21 Тогава Иов в отговор рече:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 <именно>, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят <чужди> езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у <тях>.
© 1995-2005 by Bibliata.com